Борис Пачовски
Grade 11
Student
Проектираме и сглобяваме плаващ робот със соларно захранване, който събира, шредира и съхранява пластмасовите отпадъци от реките. Доказахме, че при наводнения в реките попадат до 141× повече отпадъци — затова автоматизирано почистване е по-евтино и по-безопасно от ръчното.
Българските реки натрупват все повече пластмасови отпадъци, а наводненията многократно усилват този процес. По време на наводнение в реките могат да попаднат до 141 пъти повече пластмасови отпадъци, само за няколко дни се пренася около 30 % от годишното количество пластмаса, а в района на Своге са наблюдавани острови от отпадъци с дебелина около 40 см. Замърсените реки застрашават рибите, водните организми, бреговете и хората.
Как се променя количеството пластмасови отпадъци в българските реки в зависимост от честотата и интензитета на наводненията, и какво технологично решение може ефективно да намали това замърсяване?
Река Дунав сама по себе си пренася около 96,5 тона пластмаса годишно към Черно море (по данни на WWF и Plastic Free Danube, 2021). В река Марица количеството отпадъци е нараснало от 522 кг/км (2000–2009 г.) до 803 кг/км (2020–2025 г.). Това е заплаха за биоразнообразието, питейната вода и здравето на хората, а ръчното почистване не може да настигне темпото на проблема. Чисти реки означават по-здрави екосистеми, по-малко разходи за общините и по-сигурно бъдеще.
Ако честотата на наводненията се увеличава, тогава количеството отпадъци в реките също се увеличава. Автоматизирано плаващо устройство със соларно захранване може да намали това количество значително по-евтино и по-безопасно от ръчното почистване.
Grade 11
Student
Grade 11
Student
Grade 11
Student
Grade 11
Student
Grade 11
Student
Grade 11
Student