Как се казвате?

Казвам се Ремина и съм горд ментор на два отбора – един в 8 клас и един в 10 клас.

Къде и какво работите?

Прекарах четири години във Великобритания. Там завърших бакалавър по психология, като ми бяха най-интересни темите свързани с опазването на околната среда и човешкото поведение, както и ролята на детското развитие в образователния процес.
Осъзнах, че така ценни теории и научни открития остават в научната сфера и много рядко биват вземани предвид при търсенето на дългосрочни решения на големите проблеми – климатичните промени, правата на човека, технологиите и прочее.
Това ме подтикна към търсене на този мост между науката и практичните и иновативни решения за едно общество. Именно затова завърших магистратура международна публична политика, с фокус върху екологичните политики и гражданското образование. Работех по различни образователни проекти към различни организации, включително и в моя университет.
В момента работя във фондация „Заедно в час” като комуникационен експерт и едновременно с това развивам други мои интереси – право, опазване на околната среда и образование (и разбира се, техните пресечни точки).

С какво се занимавате в свободното си време?

Свободното си време посвещавам на значими и приятни за мен каузи. Една от тях е опазването на природата и устойчивото развитие на региона на Странджа и Южното Черноморие. С група приятели започнахме съвсем нашега, като заснехме филм за едно любимо наше място – Синеморец. Година по-късно вече сме организация и търсим решения за опазването на природата и устойчивото развитие на тези места. Заедно се учим, споделяме идеи с други вдъхновяващи хора и разбира се, се забавляваме по пътя към тази наша визия.
Освен това се занимавам полупрофесионално с класически балет. Ако по време на излет на някоя поляна видите танцуващо момиче, то това най-вероятно съм аз. 🙂

Кой/какво Ви вдъхнови да станете ментор?

Подходът на Sci-High към научната грамотност ме привлече мигновено. Дълго време учех и се занимавах с научна дейност, а ми беше неописуемо трудно да свикна с концепцията на научните подходи.
Когато разбрах за Sci-High ме хвана яд, че не съм имала възможност да участвам като ученичка! Смятам, че нещата, до които децата имат възможност да се докоснат и да научат, ще им бъдат изключително полезни в бъдещото им кариерно развитие и тяхната нагласа към проблемите, с които се сблъскват – било то в техния личен живот или тези в световен мащаб.
Друг мой извор на вдъхновение е смисълът от това млади хора да мислят за големи решения. Напълно разбирам чувството, когато осъзнаеш, че проблемите на света са по-големи от теб самия. Е, този страх и бариери изчезват, когато тръгнеш на приключение със свежи млади хора, готови да изследват и най-щурите идеи. Според мен разковничето е именно в тях, а моята роля е да им дам правилния инструмент – научния подход.

На кого сте ментор?

Както вече споменах, ментор съм на два отбора – един от 8 клас и един от 10 клас в Частно средно училище „Цар Симеон Велики”. С тях се опитваме да разрешим проблема със замърсяването на водите в Софийска област и Черно море.
Стараем се да използваме наученото от тях досега и да го приложим при решаването на комплексен проблем – замърсяването на водите от различни източници – пластмаса, промишленост и липса на отходна система.

Какво научихте от ролята си на ментор?

Мисля, че съм най-младия ментор в Sci-High, но определено не се чувствам притеснена от това. Насочвам учениците към това да търсят различни източници на информация, за да идентифицират избрания от тях проблем и давам насоки за това как да търсим най-подходящото решение за него.
В този процес научих, че подкрепата, съветите и примерите са най-добрата рецепта за сплотен ученически екип, а тайната съставка е добавената им стойност – те да са забавни, интригуващи, понякога дори шокиращи. От опит знам, че и при големите е така. 🙂

Какво научихте от учениците, с които работите?

Научих, че не сме толкова различни. Понякога се чувстваме затрупани със задачи и имаме крещяща нужда от вдъхновение, подкрепа и съвети. Когато се сблъскваме с нови неща, обикновено не знаем откъде да започнем и това е нормално. Учим взаимно като обсъждаме, рефлектираме и споделяме идеи, които ни вдъхновяват.